NRD Начало
Събота, 23 Ноември 2024
Рубрики
NRD2
Начало Тонът на времето Биография: Тодор Колев
4395
Тонът на времето

Биография: Тодор Колев


Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
Виолета Караянева | 26 Август 2024, 14:30 ч.

Днес се навършват 85 години от рождението на големия български актьор Тодор Колев. Той е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му създава модно ателие за мъжки облекла „Адам“ в Шумен и получава псевдонима Адам, а малкият Тодор започват да наричат малкото Адамче. До идването му в София, а и по време на следването му всички го наричат така.

Русенският държавен куклен театър спечели наградата на публиката в шестото издание на тримесечния Международен куклен театрален фестивал „Лято, кукли и приятели“ във Велико Търново.

След активно гласуване зрителите избраха за победител представлението „Маша и Мечока“. На второ място се нареди спектакъла „Патиланско царство“ на театър „Мале-мале“ от София, а на трето - постановката „Примък – отмък“ на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ от Смолян.

„Наградата на публиката е най-ценното отличие, защото се дава от сърце“, каза създателят и организатор на проявата Веселин Василев. „Куклениците работят основно за публиката, а оценката на зрителите винаги е най-важна за всеки актьор“, добави той. 

През трите летни месеца децата имаха възможността да гледа

Филмът “След лятото“ на Данис Танасович е номинацията на Босна и Херцеговина за отличието „Оскар“ в категорията за международен филм на 97-ите награди на Академията за филмово изкуство и наука на САЩ, съобщават босненските медии.

Танасович вече има „Оскар“ в тази категория от 2002 година с филма „Ничия земя“. 

„След лятото“ разказва за млада жена, която пристига на отдалечен остров, за да разреши проблем със семейното наследство. Във вихрушка от нови емоции, в поредица от непредвидени ситуации, Мая най-накрая ще се изправи пред въпроси от миналото си. Търсенето на наследство се превръща в търсене на идентичност, но и на прошка, пише „Дневни аваз“.

Асоциацията на филмовите дейци на Босна и Херцеговина вече 23 години номинира филм в категорията за най-добър международен филм.

Фил

Деветото издание на "София филм фест на път - Кюстендил" беше открито тази вечер на Арката на площад "Велбъжд" в Кюстендил.

"Това е великолепна традиция, която се запази през годините, независимо от условията и пречките, които имахме във времето. За нас е огромно удоволствие, че и тази година ще се срещнем с програмата на "София филм фест", което е шанс за всички почитатели на стойностното кино, които не са имали възможност да видят програмата му по време на изданието през м. март", каза началникът на отдел "Култура и духовно развитие" Емануела Дюлгерска, която заедно със Светлана Дамянова от екипа на фестивала, откриха деветото му издание в Кюстендил.

Пожелаваме си винаги пространствата в града, предлагащи кино, да бъдат пълни с почитатели на стойностното изкуство, каза Дюлгерска. Фестивалът ще продължи през целия месец август, а в дните му ще бъдат представени общо ч

Държавна опера-Стара Загора за дванадесети пореден път е домакин на Международен майсторския клас по оперно дирижиране.

Това съобщават на официалния сайт на културната институция. Тази година участие в майсторския клас вземат диригенти от пет държави - Гърция, Италия, САЩ, Китай и Германия.

Ръководител на майсторския клас по оперно дирижиране, който ще се проведе до 17 септември, е проф. Ивайло Кринчев – главен диригент на Държавна опера - Стара Загора. Той ще работи с  музикантите и ще ги подготви за техния професионален дебют в три оперни заглавия от репертоара на Старозагорската опера.

Диригентите Йоанис Поулакис и Йоана Влагули от Гърция, Франческо Дженаро от Италия, Кара Ксу от САЩ, Жонлинг Фанг от Китай и Флориан Енгелхард – Германия ще имат своите индивидуални и групови занимания с Маестро Кринчев. Те ще участват активно и пълноценно в ц

С изложба под наслов "Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба", в галерията на Българския културно-информационен център в Скопие тази вечер беше отбелязан денят на Съединението на Княжество България и Източна Румелия – 6 септември. 

„Шести септември ни напомня за българския национален въпрос, който изразява идеала на възрожденските българи – обединение на всички земи, населени с българи. Това е може би най-българското решение на управляващото тогава ръководство. Дръзкият политически акт на нашите предци от 6 септември 1885 година всъщност ни обединява и вдъхновява в усилията ни да изградим и съхраним свободна, стабилна България”, каза при откриването на изложбата директорът на Българския културно-информационен център Антония Велева.

„Не забравяме, че Съединението е един спонтанен, чисто български акт, проти

„От малък слушах колко добър шивач е баща ми. Впоследствие разбрах защо. Отраснал съм в семейство на човек, когото уважават заради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в професията ми“, казва актьорът.

ТЕАТЪРЪТ Е МОЯТА ПЪРВА И НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ

„Театърът е моята първа и най-голяма любов“, споделя Тодор Колев. Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов". Първия път не го приемат: „Не бях подготвен. Бях войник и буквално от едно учение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си дрехи“. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото преди това разбира, че във ВИТИЗ приемат предимно актьори с „мастита фигура и мощен глас". Завършва ВИТИЗ  през 1965 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския драматичен театър. Тогава става популярен с шеговитите песни, които изпълнява.

През 1966 г. Тодор Колев играе в Шуменския театър, където изпълнява главната роля в пиесата „Ние не вярваме в щъркели“ на Недялко Йорданов, спряна от властите. През 1967 г. е поканен от режисьора Крикор Азарян да се включи в трупата на Пловдивския драматичен театър, където играе редом с Цветана Манева, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев,  Руси Чанев, Северина Тенев. Дебютът му е с малка роля в пиесата „По пътя“ от Виктор Розов, следват едноактните пиеси на Иван Радоев „Автостоп“ и „Петрол“, „Уестсайдска история“ на Крикор Азарян. 

Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие. В Националния преглед на българската драма и театър през 1969 г. получава първа награда за мъжка роля за майсторското си превъплъщение в ролята на лесничея Марин в пиесата „Лодка в гората" на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. „Тази роля ми разкри какво съм всъщност като актьор. Това според мен е сценичният път на всеки артист – да разбере какво може, какво го отличава от другите, как може да каже едно нещо на хората по свой начин. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: „Боже мой, вие сте превърнали един реквием в джаз“, разказва актьорът. 

Кънтри звездата Келси Балерини се готви да издаде петия си студиен албум тази есен и усилено работи по него, предаде Асошиейтед прес.

Певицата оповести, че албумът й, озаглавен Patterns, ще излезе на музикалния пазар на 25 октомври. 

Балерини описва новата си колекция от песни като "точна снимка" на живота си. В отговор на любопитството към албума - дали той ще отразява новата й любов, изпълнителката казва, че историята, която хората ще получат, не е очакваната. 

"Мисля, че всички вероятно очакват от мен този наистина щастлив, изпълнен с любов, сладникав запис. Това не е така. И аз наистина се гордея с това. Мисля, че щеше да е лесно просто да събера наистина красивите части от живота си, които съм изтупала от прахта и съм открила през последните няколко години", казва Келси Балерини пред Асошиейтед прес. 

В известен смисъл тя има предвид

Археологическата експозиция към Регионален исторически музей- Бургас представя три артефакта в предстоящата изложба "Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция" в музея "Гети“ в Лос Анджелис, САЩ. Както информирахме, четиринадесет музея от България с над 150 предмета ще участват в експозицията. Те представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата, която ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 година. 

„Нашият район е изключително богат на археология. Да не забравяме, че големите селища в района като Месембрия, Поморие, Созопол, Ахтопол имат основно гръцко, но и сериозно тракийско население. Във всеки един от тях тази класическа епоха, а след това и елинизмът, са силно отразени", каза в интервю Мирослав Класнаков, уредник на Археологическата експозиция към Регионален исторически музей - Бургас.

Той допълни, че

Премиера на фестивалния оркестър „Аполония“ е акцент в програмата на шестия ден на Празниците на изкуствата „Аполония“. Събитието ще се състои тази вечер в амфитеатъра в Созопол.  

„В продължение на всички тези години сме представяли не само най-успелите български изпълнители, но и сме подкрепяли младите и талантливи творци във всички жанрове.  Но музиката винаги е имала особено значение за созополските празници, тя има и специално място в художествената програма на фестивала“, отбелязват от екипа.

В концерта ще се изявят Албена Данаилова (цигулка –  концертмайстор на  Виенската филхармония), Светлин Русев (цигулка – концертмайстор на Филхармонията на Романска Швейцария, на Филхармонията в Сеул (2007/2015) и на Филхармоничния оркестър на Радио Франс (2005/2017), Лия Петрова (цигулка –  солис

Днес се навършват 95 години от рождението на композитора Дечо Таралежков.

Той е роден в Казанлък. През 1951 г. завършва юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1955 г. – Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) с кларинет. Учи композиция при проф. Александър Райчев.

От 1954 г. е оркестрант в естрадни, симфонични и други оркестри. От 1957 г. е артист-оркестрант в Сатиричния театър, в София, с диригент Бенцион Елиезер, както и аранжор в Българското радио. Още оттогава започва да аранжира и през 60-те е един от основните аранжори в българската естрадна музика – предимно за голям оркестър.

Много от наградените песни на фестивала „Златният Орфей&ldquo

Българският певец, пианист и композитор Ники Захариев ще изнесе авторски клавирен концерт в София. Събитието е на 12 ноември 2024 г. и е част от европейското турне на твореца, наречено Niki Zahariev in music tour: Bulgaria and Europe, съобщават организаторите.

„Концертът е важен, защото ценители на хубавата музика постоянно ме питаха кога ще имам концерт в София. Тези запитвания бяха отправяни с толкова обич, което ме мотивира да организирам такова събитие", казва артистът.

Той ще представи нови творби, свързани с хората и света. Мисията, която той си поставя, е чрез концертите си да отправи призив за мир и прекратяване на военните конфликти навсякъде по света.

„Във войните никой не печели, а напротив има много страдащи и разбити съдби. Агресията води към нова агресия, а не към добро. Това е една смъртоносна спирала, о

Същата 1969 година директорът на Пловдивския театър Слави Генев е уволнен и след като Крикор Азарян не е назначен за директор, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, сред които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от директора на театър „Сълза и смях“ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното. През 1971 година новоназначената директорка на театър „София“ Николина Томанова го кани в трупата. „Не те назначавам като звезда. Това да ти е ясно. Идваш обикновен артист в този театър“, разказва Тодор Колев в автобиографичната си книга. Заедно с него, в театъра са назначени Доротея Тончева, Невена Мандаджиева, Руси Чанев, Милен Пенев. В трупата играят Коста Цонев, Петър Слабаков, Леда Тасева, Ицко Финци, Доси Досев.

КУЛТОВИ ОБРАЗИ В ТЕАТЪРА И КИНОТО

Тодор Колев  създава култови образи в театъра и киното. Христоматийни са ролите му в постановката „Човекоядката", в театър „София", във филмите „Двойникът", „Господин за един ден" и „Опасен чар".  На сцените на Пловдивския драматичен театър и театър „София“ Тодор Колев изиграва едни от  най-запомнящите си роли – на Коля Красоткин в „Момчета" на Виктор Розов по Ф. М. Достоевски, на Васенка в „По-големият син" и на Шаманов в „Миналото лято в Чулимск" от Александър Вампилов, на Марин в „Пътеки" от Николай  Хайтов, на Поп Харитон в „Събота` 23" от Стефан Цанев, на Орландо в „Както ви харесва" по Уилям Шекспир, на Топузов в „Човекоядката" на  Иван Радоев, на Горо Горов в „Таралеж", на Цеко Цеков в „Кълбовидна мълния" на Иван Радоев, на бабата в „Зелената брадавица" по Никола Русев, на Джордж в „Догодина по същото време" от Бърнард Слей, „Имате ли огънче“ на Недялко Йорданов, „Рожден ден“ от Харолд Пинтър.

Незабравими остават ролите му в киното. Филмите, в които е участвал, са повече от 30. Сред тях са „Цар и генерал" (1966) на Въло Радев, „Случаят Пенлеве" (1968) „Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), „Козият рог" (1972), „Преброяване на дивите зайци" (1973), „Иван Кондарев" (1974), „Топло" (1978), „Двойникът" (1980), „Господин за един ден" (1984), „Опасен чар" (1984), „Смъртта може да почака" (1985), „Човек на паважа" (1987), „Нощем по покривите" (1987), „Испанска муха" (1998), както и в телевизионните сериали „Морска сол" (2005), „Приключенията на един Арлекин" (2007) и „Сутрешен блок" (2012).

ПРИЗНАНИЕ

За ролята на Пурко от „Господин за един ден" (1984) – беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови начини да надхитри живота, за да успее да изхрани многолюдното си семейство, Тодор Колев получава наградата за най-добра мъжка роля през 1985 г. на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми в Габрово. За изпълнението си в „Двойникът" (1980), в който играе едновременно две роли – на талантливия учен доц. Денев и на братовчеда Иван, е удостоен с първа награда за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1980 г.

Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век поставя Тодор Колев редом до Чарли Чаплин: „Един българин си позволи да имитира Чаплин (става въпрос за импровизирания танц с хлебчетата от филма „Опасен чар“ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), но когато човек види целия филм разбира, че той има право за това". През 1988 г. филмът е отличен със Специалната награда от Фестивала на комедийния филм в  Шамрус, Франция. Тодор Колев лично получава отличието. „Интересното беше, че французите се смяха на това, на което се смяха и зрителите у нас. Това е феноменът на смеха“, споделя актьорът през 1989 г. в  интервю.

МУЗИКАТА, (СРЕЩУ) КИНОТО И ТЕАТЪРА

Музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон в продължение на десет години. В младежките си години се увлича и по джазовата музика. През 1970 г. става популярен с дебютната си песен „Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала „Универсиада" в съпровод на оркестър „Метроном". 

В новогодишната програма на телевизията, в навечерието на 1980 година, Тодор Колев става прочут със своето музикално шоу „Иръпшъните", създадено по негова идея, в което участват и Георги Мамалев, Емил Джамджиев и Боян Иванов. Следват концерти из цялата страна, където четиримата представят музикалното шоу. 

През 1982 г. песента „Някога по дългия бряг“, по музика на Константин Ташев, в негово изпълнение печели първа награда на конкурса „Бургас и неговите трудови хора“. Солист е на биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с Георги Борисов и неговите оркестри „Динамит брас бенд" и „Борисов брас бенд". През 80-те години на 20 век изпълнява редица шлагери, сред които „Жалба за младост" по музика Морис Аладжем през 1983 г.

Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията „Трима Тошковци веселят народа – Живков, Козарев и аз".  Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента „Как ще ги стигнем американците" – за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на песента Let it be на Beatles. 

По стихове на поета Борис Христов е песента „Самотният човек", включена в първата му грамофонна плоча „Тодор Колев“ (1982) и превърнала се в лична изповед на актьора, както и песента „Петима музиканти", включена в албума му „Немам нерви“ (1990).  През 1983 г. грамофонната му плоча „Тодор Колев“ набира невиждан дотогава тираж. В деня, в който му съобщават, че е на първо място по продажби, спират плочата. Той има издадени още три албума – „Фалшив герой" (1995), The best (1999), „Най-доброто" (2001).

ДЕПУТАТ БЕШЕ МОЯТА НАЙ-КРАТКА РОЛЯ

„Депутат беше моята най-кратка роля“, казва Тодор Колев. В началото на 90-те години на 20 век той не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. От 19 юли 1990 до 2 октомври 1991 г. е депутат от Съюза на демократичните сили  в VII Велико народно събрание. От 1992 година е съветник по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада. През май 1993 година доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към актьорската професия. „Заех се, защото знаех, че дълго няма да продължи. А това е най-кратката роля, която играх, като се има предвид, че 11 години представяхме „Човекоядката“, шест години – „Догодина по същото време“, а тук едва година и нещо…Когато става въпрос за работа, се отнасям дори педантично. За съжаление, доста скоро разбрах, че нищо сериозно не се прави в Народното събрание“.

Последната му роля в театъра, преди да замине за Канада, е през 1991 г. в театър „Възраждане“ в постановката на Недялко Йорданов „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. „Когато бях в Бургаския театър, направих един малък рецитал по стиховете на Трендафил Акациев и го записах на магнетофон. Тодор Колев беше направо полудял и започна да рецитира негови стихове на концертите си. А когато след 10 ноември 1989 г. театър „Възраждане“ беше пред закриване, Тодор дойде при мен и направихме спектакъла „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. Това беше почти тричасов спектакъл, който писах цяло лято. Успехът беше огромен и това спаси театъра от фалит“, разказва Недялко Йорданов.

През 1994 г. Тодор Колев се завръща отново в театъра в ролята на бай Санди или другаря Топузов в пиесата „Упи, или театърът в края на века“ на Иван Радоев и режисьора Крикор Азарян в Театъра на българската армия и в „Суматоха“ на Йордан Радичков в Народния театър „Иван Вазов“. 

През 1999 г., след десетгодишна пауза, Тодор Колев се завръща и на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ в постановката „Любов в Мадагаскар“ – в ролята на неудачника Джони,  заедно с Анета Сотирова. 

НАЗАД КЪМ КУЛТУРАТА

През септември 2004 г. в Пловдивския драматичен театър е премиерата на спектакъла на Тодор Колев „Назад към културата“, на който той е автор на текста, сценографията и режисурата. Освен това изпълнява и главната роля в него. Историята е за човек, който излиза да разкаже това, което е научил през последното лято, запълвал е пропуските си в областта на културата и сега се представя в завършен интелектуален вид. Спектакълът е посрещнат с възторг от публиката. На въпроса ще има ли нова подобна авантюра, той отговаря: „Не, това е последното. Шарл Азнавур казва: „Трябва да умееш да станеш от масата, когато любовта е отсервирана“. Винаги съм се стремил да служа на тази максима“. Същата година играе и в постановката „Умирай лесно“ в „Театър 199“.

През 1994 г. се появява шоуто „Как ще ги стигнем...", на което Тодор Колев е автор и водещ. В началото се излъчва като предаване по радио "Витоша". На  24 октомври 1994 г. по Българската национална телевизия (БНТ) е излъчено първото телевизионно шоу, в което участват Георги Мамалев, Росица Кирилова, Мая Новоселска и Кръстю Лафазанов. „Идеята дойде от Хачо Бояджиев, но истината е, че аз винаги съм искал да направя нещо свое, някакво телевизионно шоу, като тези, които съм виждал в чужбина. В това шоу ще показвам, че на този свят може да се живее и с чувство за хумор и така вероятно е по-леко“, споделя Тодор Колев. За четири години телевизионното шоу има 163 издания, в които гости са предимно хора на изкуството и културата, защото „ако нещо може да спаси страната, и ако тя с нещо може да се похвали пред света, то това са именно те“, казва Тодор Колев.

През 1998 година той спира по свое желание шоуто „Как ще ги стигнем…“. Последното е излъчено на 17 август. „Ако на човек не му е интересно вече това, което прави, то не е интересно и за зрителите“, казва Тодор Колев. През юли 1998 г., когато обявява, че ще започне да води ново шоу – „Вход свободен“, което представлява хроника на живота в миналото и днес. Рубриките в него са различни - „Кинопреглед“, „Къде са те сега“, „Хора с идеи“. Първото е излъчено на 26 октомври 1998 г.  по „Канал 1" на БНТ. В прощалното шоу на „Вход свободен“ на 30 октомври 1999 г. е изпълнена мечтата на Тодор Колев от неговия ученик Стефан Вълдобрев не да води шоуто, а самият той да бъде гост. През 2009 г. Стефан Вълдобрев режисира телевизионния спектакъл „100 години Тодор Колев”, а през 2010 г. получава покана от своя учител Тодор Колев да режисира сценичната и телевизионната версия на юбилейния му концерт „100 години Тодор Колев“ в зала 1 на НДК. По това време двамата започват работа и по съвместен игрален филмов проект, базиран върху трагикомичен разказ по действителен случай от 70-те години на 20 век. Тодор Колев умира, преди сценарият да бъде финализиран и продукцията готова за снимки.

Тодор Колев е водещ и на първото издание на Dancing Stars през 2008 година. 

ВАРНЕНСКОТО СОФИЯНЧЕ ОТ ШУМЕН

В продължение на 25 години, Тодор Колев преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Започва през 1978 година, от 1992 е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова.

През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга „Варненското софиянче от Шумен – живот и страдания грешнаго Тодора" в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. През 2005 година Тодор Колев е удостоен със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен. През 2011 г. той получава награда „Икар" на Съюза на артистите в България  за изключителен принос към българския театър. 

Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 г., на 73-годишна възраст, след продължително тежко боледуване. Година след смъртта му, на 11 юли 2014 г., в градската градина, в Шумен, е открит паметник на Тодор Колев с цигулка и кадър от филмова лента. Автор на монумента е проф. Младен Младенов, а паметникът е до известното в миналото заведение „Казиното", където Тодор Колев е работил като музикант. На 25 юни 2024 г.  в Шумен е открит първият комедиен театрален фестивал „Тодор Колев“, създаден по идея на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“.  

отдел „Справочна/

Използвани източници: https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-shumen/689600-obyaviha-programata-za-parvoto-izdanie-na-komediyniya-teatralen-festival-todor- – 13.6.2024; https://www.bta.bg/bg/news/lik/697262-s-podnasyane-na-tsvetya-pred-pametnika-na-todor-kolev-v-shumen-zapochna-parvoto- – 25.6.2024; в. „Народна култура“ – 14.10.1973, 18.8.1989; в. „Студентска трибуна“ – 4.1.1983; сп. „Наша родина“ – бр.2, 1982; в. „Вечерни новини“ – 10.3.1990; в. „Трудово дело – 5.5.1989; в. „Демокрация“ – 19.5.1990, 20.11.1995, 30.7.1998, 25.8.1999; в. „България“ – 21.8.1991; в. „Експрес“ – 26.3.1994; в. „Труд“ – 2.3.1996; в. „Стандарт“ – 17.8.1998, 11.11.2011; в. „24 часа“ – 12.7.1998, 30.10.1999, 9.8.2008, 26.8.2009, 6.3.2013, 13.3.2013, 20.3.2013; в. „Монитор“ – 5.5.2008; в. „Телеграф“ – 3.1.2012; https://www.marica.bg/kultura/kak-irapshanite-s-toshko-kolev-pochnaha-ot-kvartirata-na-mamalev –  27.3.2013; https://telegraph.bg/svetski/novini/golemiiat-poet-nedialko-iordanov-pred-telegraf-niama-nito-edin-donos-na-todor-kolev-sreshtu-kogoto-i-da-e.-trendafil-akaciev-spasi-ot-falit-teatyr-vyzrazhdane-351933 – 10.9.2022. 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Портрет на Артюр Рембо, нарисуван от Пол Верлен, ще бъде продаден на търг
Портрет на поета Артюр Рембо, нарисуван от неговия любовник Пол Верлен на неизвестна дата, ще бъде продаден на търг в Париж на 2 декември, предаде АФП. Първоначалната оценка на тв ...
Скарлет Йохансон празнува юбилея си заедно със своя брат близнак
Скарлет Йохансон е една от най-разпознаваемите актриси в света. През 2018 и 2019 г. става най-високоплатената актриса и е включвана многократно в списъка на „Форбс“. П ...
Рапърът Ръс ще има концерт у нас
Мултиплатиненият рапър, текстописец и продуцент Ръс (Russ) пристига в София, в зала 3 на НДК, на 10 декември, съобщават организаторите от Fest Team. С над 10 години активно творче ...
Лили Иванова: Този концерт беше по-специален
Вечните хитове на Лили Иванова огласиха тази вечер Сандански. Точно в 20:00 часа в препълнената зала на Дома на културата примата на българската естрада беше посрещната от своите п ...
Мартин Геновски: Исках да създам филм, който да вълнува публиката и да е за цялото семейство
Щастлив съм, защото исках да създам филм, който да вълнува публиката и да бъде подходящ за цялото семейство. От емоциите на зрителите виждам, че сме постигнали целта. Думите са на ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Десислава Минчева: В картината най-важни са сюжетът, образът и внушението
В картината най-важни са сюжетът, образът и внушението, което прави художникът. Всеки има различен начин на работа, но първото е какво искаш да нарисуваш, оттам произлизат допълнит ...
Ръкопис на Кафка се предлага за продажба на аукцион за 280 хил. евро
Ръкопис и писмо на писателя Франц Кафка се предлагат за продажба на аукцион от компанията "Кристиан Хесе" в Хамбург, Германия, за 280 хил. евро, съобщи "Ческе новини", позовавайки ...
Антония Велева: Вярвам, че всеки може да се поучи за това как се обича България
Фотографска изложба "Босилеград преди и сега" и документалният филм "Твърди черупки" бяха представени тази вечер в Българския културно-информационен център в Скопие. „Вярвам ...
Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим
Рядка картина на Караваджо, изтерзания гений на светлосянката (киароскуро), ще бъде изложена за първи път в музей в Рим, който я е получил като изключителен заем от частна колекция ...
Димитър & Христо представят първия си албум с концерт
„Несломен“ е първият трак от новия албум на Димитър & Христо. В него се смесва вече утвърдения стил на дуета с малко по-неочаквано амплоа, информират от SingSong So ...
Тикер в 19:00 ч.
В картината най-важни са сюжетът, образът и внушението, което прави художникът. ...
Начало Тонът на времето
4395
Тонът на времето

Биография: Тодор Колев


Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
Виолета Караянева | 26 Август 2024, 14:30 ч.

Днес се навършват 85 години от рождението на големия български актьор Тодор Колев. Той е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му създава модно ателие за мъжки облекла „Адам“ в Шумен и получава псевдонима Адам, а малкият Тодор започват да наричат малкото Адамче. До идването му в София, а и по време на следването му всички го наричат така.

„От малък слушах колко добър шивач е баща ми. Впоследствие разбрах защо. Отраснал съм в семейство на човек, когото уважават заради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в професията ми“, казва актьорът.

Русенският държавен куклен театър спечели наградата на публиката в шестото издание на тримесечния Международен куклен театрален фестивал „Лято, кукли и приятели“ във Велико Търново.

След активно гласуване зрителите избраха за победител представлението „Маша и Мечока“. На второ място се нареди спектакъла „Патиланско царство“ на театър „Мале-мале“ от София, а на трето - постановката „Примък – отмък“ на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ от Смолян.

„Наградата на публиката е най-ценното отличие, защото се дава от сърце“, каза създателят и организатор на проявата Веселин Василев. „Куклениците работят основно за публиката, а оценката на зрителите винаги е най-важна за всеки актьор“, добави той. 

През трите летни месеца децата имаха възможността да гледа

Филмът “След лятото“ на Данис Танасович е номинацията на Босна и Херцеговина за отличието „Оскар“ в категорията за международен филм на 97-ите награди на Академията за филмово изкуство и наука на САЩ, съобщават босненските медии.

Танасович вече има „Оскар“ в тази категория от 2002 година с филма „Ничия земя“. 

„След лятото“ разказва за млада жена, която пристига на отдалечен остров, за да разреши проблем със семейното наследство. Във вихрушка от нови емоции, в поредица от непредвидени ситуации, Мая най-накрая ще се изправи пред въпроси от миналото си. Търсенето на наследство се превръща в търсене на идентичност, но и на прошка, пише „Дневни аваз“.

Асоциацията на филмовите дейци на Босна и Херцеговина вече 23 години номинира филм в категорията за най-добър международен филм.

Фил

Деветото издание на "София филм фест на път - Кюстендил" беше открито тази вечер на Арката на площад "Велбъжд" в Кюстендил.

"Това е великолепна традиция, която се запази през годините, независимо от условията и пречките, които имахме във времето. За нас е огромно удоволствие, че и тази година ще се срещнем с програмата на "София филм фест", което е шанс за всички почитатели на стойностното кино, които не са имали възможност да видят програмата му по време на изданието през м. март", каза началникът на отдел "Култура и духовно развитие" Емануела Дюлгерска, която заедно със Светлана Дамянова от екипа на фестивала, откриха деветото му издание в Кюстендил.

Пожелаваме си винаги пространствата в града, предлагащи кино, да бъдат пълни с почитатели на стойностното изкуство, каза Дюлгерска. Фестивалът ще продължи през целия месец август, а в дните му ще бъдат представени общо ч

Държавна опера-Стара Загора за дванадесети пореден път е домакин на Международен майсторския клас по оперно дирижиране.

Това съобщават на официалния сайт на културната институция. Тази година участие в майсторския клас вземат диригенти от пет държави - Гърция, Италия, САЩ, Китай и Германия.

Ръководител на майсторския клас по оперно дирижиране, който ще се проведе до 17 септември, е проф. Ивайло Кринчев – главен диригент на Държавна опера - Стара Загора. Той ще работи с  музикантите и ще ги подготви за техния професионален дебют в три оперни заглавия от репертоара на Старозагорската опера.

Диригентите Йоанис Поулакис и Йоана Влагули от Гърция, Франческо Дженаро от Италия, Кара Ксу от САЩ, Жонлинг Фанг от Китай и Флориан Енгелхард – Германия ще имат своите индивидуални и групови занимания с Маестро Кринчев. Те ще участват активно и пълноценно в ц

С изложба под наслов "Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба", в галерията на Българския културно-информационен център в Скопие тази вечер беше отбелязан денят на Съединението на Княжество България и Източна Румелия – 6 септември. 

„Шести септември ни напомня за българския национален въпрос, който изразява идеала на възрожденските българи – обединение на всички земи, населени с българи. Това е може би най-българското решение на управляващото тогава ръководство. Дръзкият политически акт на нашите предци от 6 септември 1885 година всъщност ни обединява и вдъхновява в усилията ни да изградим и съхраним свободна, стабилна България”, каза при откриването на изложбата директорът на Българския културно-информационен център Антония Велева.

„Не забравяме, че Съединението е един спонтанен, чисто български акт, проти

ТЕАТЪРЪТ Е МОЯТА ПЪРВА И НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ

„Театърът е моята първа и най-голяма любов“, споделя Тодор Колев. Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов". Първия път не го приемат: „Не бях подготвен. Бях войник и буквално от едно учение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си дрехи“. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото преди това разбира, че във ВИТИЗ приемат предимно актьори с „мастита фигура и мощен глас". Завършва ВИТИЗ  през 1965 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския драматичен театър. Тогава става популярен с шеговитите песни, които изпълнява.

Кънтри звездата Келси Балерини се готви да издаде петия си студиен албум тази есен и усилено работи по него, предаде Асошиейтед прес.

Певицата оповести, че албумът й, озаглавен Patterns, ще излезе на музикалния пазар на 25 октомври. 

Балерини описва новата си колекция от песни като "точна снимка" на живота си. В отговор на любопитството към албума - дали той ще отразява новата й любов, изпълнителката казва, че историята, която хората ще получат, не е очакваната. 

"Мисля, че всички вероятно очакват от мен този наистина щастлив, изпълнен с любов, сладникав запис. Това не е така. И аз наистина се гордея с това. Мисля, че щеше да е лесно просто да събера наистина красивите части от живота си, които съм изтупала от прахта и съм открила през последните няколко години", казва Келси Балерини пред Асошиейтед прес. 

В известен смисъл тя има предвид

Археологическата експозиция към Регионален исторически музей- Бургас представя три артефакта в предстоящата изложба "Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция" в музея "Гети“ в Лос Анджелис, САЩ. Както информирахме, четиринадесет музея от България с над 150 предмета ще участват в експозицията. Те представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата, която ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 година. 

„Нашият район е изключително богат на археология. Да не забравяме, че големите селища в района като Месембрия, Поморие, Созопол, Ахтопол имат основно гръцко, но и сериозно тракийско население. Във всеки един от тях тази класическа епоха, а след това и елинизмът, са силно отразени", каза в интервю Мирослав Класнаков, уредник на Археологическата експозиция към Регионален исторически музей - Бургас.

Той допълни, че

Премиера на фестивалния оркестър „Аполония“ е акцент в програмата на шестия ден на Празниците на изкуствата „Аполония“. Събитието ще се състои тази вечер в амфитеатъра в Созопол.  

„В продължение на всички тези години сме представяли не само най-успелите български изпълнители, но и сме подкрепяли младите и талантливи творци във всички жанрове.  Но музиката винаги е имала особено значение за созополските празници, тя има и специално място в художествената програма на фестивала“, отбелязват от екипа.

В концерта ще се изявят Албена Данаилова (цигулка –  концертмайстор на  Виенската филхармония), Светлин Русев (цигулка – концертмайстор на Филхармонията на Романска Швейцария, на Филхармонията в Сеул (2007/2015) и на Филхармоничния оркестър на Радио Франс (2005/2017), Лия Петрова (цигулка –  солис

Днес се навършват 95 години от рождението на композитора Дечо Таралежков.

Той е роден в Казанлък. През 1951 г. завършва юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1955 г. – Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) с кларинет. Учи композиция при проф. Александър Райчев.

От 1954 г. е оркестрант в естрадни, симфонични и други оркестри. От 1957 г. е артист-оркестрант в Сатиричния театър, в София, с диригент Бенцион Елиезер, както и аранжор в Българското радио. Още оттогава започва да аранжира и през 60-те е един от основните аранжори в българската естрадна музика – предимно за голям оркестър.

Много от наградените песни на фестивала „Златният Орфей&ldquo

Българският певец, пианист и композитор Ники Захариев ще изнесе авторски клавирен концерт в София. Събитието е на 12 ноември 2024 г. и е част от европейското турне на твореца, наречено Niki Zahariev in music tour: Bulgaria and Europe, съобщават организаторите.

„Концертът е важен, защото ценители на хубавата музика постоянно ме питаха кога ще имам концерт в София. Тези запитвания бяха отправяни с толкова обич, което ме мотивира да организирам такова събитие", казва артистът.

Той ще представи нови творби, свързани с хората и света. Мисията, която той си поставя, е чрез концертите си да отправи призив за мир и прекратяване на военните конфликти навсякъде по света.

„Във войните никой не печели, а напротив има много страдащи и разбити съдби. Агресията води към нова агресия, а не към добро. Това е една смъртоносна спирала, о

През 1966 г. Тодор Колев играе в Шуменския театър, където изпълнява главната роля в пиесата „Ние не вярваме в щъркели“ на Недялко Йорданов, спряна от властите. През 1967 г. е поканен от режисьора Крикор Азарян да се включи в трупата на Пловдивския драматичен театър, където играе редом с Цветана Манева, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев,  Руси Чанев, Северина Тенев. Дебютът му е с малка роля в пиесата „По пътя“ от Виктор Розов, следват едноактните пиеси на Иван Радоев „Автостоп“ и „Петрол“, „Уестсайдска история“ на Крикор Азарян. 

Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие. В Националния преглед на българската драма и театър през 1969 г. получава първа награда за мъжка роля за майсторското си превъплъщение в ролята на лесничея Марин в пиесата „Лодка в гората" на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. „Тази роля ми разкри какво съм всъщност като актьор. Това според мен е сценичният път на всеки артист – да разбере какво може, какво го отличава от другите, как може да каже едно нещо на хората по свой начин. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: „Боже мой, вие сте превърнали един реквием в джаз“, разказва актьорът. 

Същата 1969 година директорът на Пловдивския театър Слави Генев е уволнен и след като Крикор Азарян не е назначен за директор, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, сред които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от директора на театър „Сълза и смях“ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното. През 1971 година новоназначената директорка на театър „София“ Николина Томанова го кани в трупата. „Не те назначавам като звезда. Това да ти е ясно. Идваш обикновен артист в този театър“, разказва Тодор Колев в автобиографичната си книга. Заедно с него, в театъра са назначени Доротея Тончева, Невена Мандаджиева, Руси Чанев, Милен Пенев. В трупата играят Коста Цонев, Петър Слабаков, Леда Тасева, Ицко Финци, Доси Досев.

КУЛТОВИ ОБРАЗИ В ТЕАТЪРА И КИНОТО

Тодор Колев  създава култови образи в театъра и киното. Христоматийни са ролите му в постановката „Човекоядката", в театър „София", във филмите „Двойникът", „Господин за един ден" и „Опасен чар".  На сцените на Пловдивския драматичен театър и театър „София“ Тодор Колев изиграва едни от  най-запомнящите си роли – на Коля Красоткин в „Момчета" на Виктор Розов по Ф. М. Достоевски, на Васенка в „По-големият син" и на Шаманов в „Миналото лято в Чулимск" от Александър Вампилов, на Марин в „Пътеки" от Николай  Хайтов, на Поп Харитон в „Събота` 23" от Стефан Цанев, на Орландо в „Както ви харесва" по Уилям Шекспир, на Топузов в „Човекоядката" на  Иван Радоев, на Горо Горов в „Таралеж", на Цеко Цеков в „Кълбовидна мълния" на Иван Радоев, на бабата в „Зелената брадавица" по Никола Русев, на Джордж в „Догодина по същото време" от Бърнард Слей, „Имате ли огънче“ на Недялко Йорданов, „Рожден ден“ от Харолд Пинтър.

Незабравими остават ролите му в киното. Филмите, в които е участвал, са повече от 30. Сред тях са „Цар и генерал" (1966) на Въло Радев, „Случаят Пенлеве" (1968) „Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), „Козият рог" (1972), „Преброяване на дивите зайци" (1973), „Иван Кондарев" (1974), „Топло" (1978), „Двойникът" (1980), „Господин за един ден" (1984), „Опасен чар" (1984), „Смъртта може да почака" (1985), „Човек на паважа" (1987), „Нощем по покривите" (1987), „Испанска муха" (1998), както и в телевизионните сериали „Морска сол" (2005), „Приключенията на един Арлекин" (2007) и „Сутрешен блок" (2012).

ПРИЗНАНИЕ

За ролята на Пурко от „Господин за един ден" (1984) – беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови начини да надхитри живота, за да успее да изхрани многолюдното си семейство, Тодор Колев получава наградата за най-добра мъжка роля през 1985 г. на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми в Габрово. За изпълнението си в „Двойникът" (1980), в който играе едновременно две роли – на талантливия учен доц. Денев и на братовчеда Иван, е удостоен с първа награда за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1980 г.

Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век поставя Тодор Колев редом до Чарли Чаплин: „Един българин си позволи да имитира Чаплин (става въпрос за импровизирания танц с хлебчетата от филма „Опасен чар“ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), но когато човек види целия филм разбира, че той има право за това". През 1988 г. филмът е отличен със Специалната награда от Фестивала на комедийния филм в  Шамрус, Франция. Тодор Колев лично получава отличието. „Интересното беше, че французите се смяха на това, на което се смяха и зрителите у нас. Това е феноменът на смеха“, споделя актьорът през 1989 г. в  интервю.

МУЗИКАТА, (СРЕЩУ) КИНОТО И ТЕАТЪРА

Музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон в продължение на десет години. В младежките си години се увлича и по джазовата музика. През 1970 г. става популярен с дебютната си песен „Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала „Универсиада" в съпровод на оркестър „Метроном". 

В новогодишната програма на телевизията, в навечерието на 1980 година, Тодор Колев става прочут със своето музикално шоу „Иръпшъните", създадено по негова идея, в което участват и Георги Мамалев, Емил Джамджиев и Боян Иванов. Следват концерти из цялата страна, където четиримата представят музикалното шоу. 

През 1982 г. песента „Някога по дългия бряг“, по музика на Константин Ташев, в негово изпълнение печели първа награда на конкурса „Бургас и неговите трудови хора“. Солист е на биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с Георги Борисов и неговите оркестри „Динамит брас бенд" и „Борисов брас бенд". През 80-те години на 20 век изпълнява редица шлагери, сред които „Жалба за младост" по музика Морис Аладжем през 1983 г.

Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията „Трима Тошковци веселят народа – Живков, Козарев и аз".  Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента „Как ще ги стигнем американците" – за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на песента Let it be на Beatles. 

По стихове на поета Борис Христов е песента „Самотният човек", включена в първата му грамофонна плоча „Тодор Колев“ (1982) и превърнала се в лична изповед на актьора, както и песента „Петима музиканти", включена в албума му „Немам нерви“ (1990).  През 1983 г. грамофонната му плоча „Тодор Колев“ набира невиждан дотогава тираж. В деня, в който му съобщават, че е на първо място по продажби, спират плочата. Той има издадени още три албума – „Фалшив герой" (1995), The best (1999), „Най-доброто" (2001).

ДЕПУТАТ БЕШЕ МОЯТА НАЙ-КРАТКА РОЛЯ

„Депутат беше моята най-кратка роля“, казва Тодор Колев. В началото на 90-те години на 20 век той не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. От 19 юли 1990 до 2 октомври 1991 г. е депутат от Съюза на демократичните сили  в VII Велико народно събрание. От 1992 година е съветник по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада. През май 1993 година доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към актьорската професия. „Заех се, защото знаех, че дълго няма да продължи. А това е най-кратката роля, която играх, като се има предвид, че 11 години представяхме „Човекоядката“, шест години – „Догодина по същото време“, а тук едва година и нещо…Когато става въпрос за работа, се отнасям дори педантично. За съжаление, доста скоро разбрах, че нищо сериозно не се прави в Народното събрание“.

Последната му роля в театъра, преди да замине за Канада, е през 1991 г. в театър „Възраждане“ в постановката на Недялко Йорданов „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. „Когато бях в Бургаския театър, направих един малък рецитал по стиховете на Трендафил Акациев и го записах на магнетофон. Тодор Колев беше направо полудял и започна да рецитира негови стихове на концертите си. А когато след 10 ноември 1989 г. театър „Възраждане“ беше пред закриване, Тодор дойде при мен и направихме спектакъла „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. Това беше почти тричасов спектакъл, който писах цяло лято. Успехът беше огромен и това спаси театъра от фалит“, разказва Недялко Йорданов.

През 1994 г. Тодор Колев се завръща отново в театъра в ролята на бай Санди или другаря Топузов в пиесата „Упи, или театърът в края на века“ на Иван Радоев и режисьора Крикор Азарян в Театъра на българската армия и в „Суматоха“ на Йордан Радичков в Народния театър „Иван Вазов“. 

През 1999 г., след десетгодишна пауза, Тодор Колев се завръща и на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ в постановката „Любов в Мадагаскар“ – в ролята на неудачника Джони,  заедно с Анета Сотирова. 

НАЗАД КЪМ КУЛТУРАТА

През септември 2004 г. в Пловдивския драматичен театър е премиерата на спектакъла на Тодор Колев „Назад към културата“, на който той е автор на текста, сценографията и режисурата. Освен това изпълнява и главната роля в него. Историята е за човек, който излиза да разкаже това, което е научил през последното лято, запълвал е пропуските си в областта на културата и сега се представя в завършен интелектуален вид. Спектакълът е посрещнат с възторг от публиката. На въпроса ще има ли нова подобна авантюра, той отговаря: „Не, това е последното. Шарл Азнавур казва: „Трябва да умееш да станеш от масата, когато любовта е отсервирана“. Винаги съм се стремил да служа на тази максима“. Същата година играе и в постановката „Умирай лесно“ в „Театър 199“.

През 1994 г. се появява шоуто „Как ще ги стигнем...", на което Тодор Колев е автор и водещ. В началото се излъчва като предаване по радио "Витоша". На  24 октомври 1994 г. по Българската национална телевизия (БНТ) е излъчено първото телевизионно шоу, в което участват Георги Мамалев, Росица Кирилова, Мая Новоселска и Кръстю Лафазанов. „Идеята дойде от Хачо Бояджиев, но истината е, че аз винаги съм искал да направя нещо свое, някакво телевизионно шоу, като тези, които съм виждал в чужбина. В това шоу ще показвам, че на този свят може да се живее и с чувство за хумор и така вероятно е по-леко“, споделя Тодор Колев. За четири години телевизионното шоу има 163 издания, в които гости са предимно хора на изкуството и културата, защото „ако нещо може да спаси страната, и ако тя с нещо може да се похвали пред света, то това са именно те“, казва Тодор Колев.

През 1998 година той спира по свое желание шоуто „Как ще ги стигнем…“. Последното е излъчено на 17 август. „Ако на човек не му е интересно вече това, което прави, то не е интересно и за зрителите“, казва Тодор Колев. През юли 1998 г., когато обявява, че ще започне да води ново шоу – „Вход свободен“, което представлява хроника на живота в миналото и днес. Рубриките в него са различни - „Кинопреглед“, „Къде са те сега“, „Хора с идеи“. Първото е излъчено на 26 октомври 1998 г.  по „Канал 1" на БНТ. В прощалното шоу на „Вход свободен“ на 30 октомври 1999 г. е изпълнена мечтата на Тодор Колев от неговия ученик Стефан Вълдобрев не да води шоуто, а самият той да бъде гост. През 2009 г. Стефан Вълдобрев режисира телевизионния спектакъл „100 години Тодор Колев”, а през 2010 г. получава покана от своя учител Тодор Колев да режисира сценичната и телевизионната версия на юбилейния му концерт „100 години Тодор Колев“ в зала 1 на НДК. По това време двамата започват работа и по съвместен игрален филмов проект, базиран върху трагикомичен разказ по действителен случай от 70-те години на 20 век. Тодор Колев умира, преди сценарият да бъде финализиран и продукцията готова за снимки.

Тодор Колев е водещ и на първото издание на Dancing Stars през 2008 година. 

ВАРНЕНСКОТО СОФИЯНЧЕ ОТ ШУМЕН

В продължение на 25 години, Тодор Колев преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Започва през 1978 година, от 1992 е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова.

През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга „Варненското софиянче от Шумен – живот и страдания грешнаго Тодора" в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. През 2005 година Тодор Колев е удостоен със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен. През 2011 г. той получава награда „Икар" на Съюза на артистите в България  за изключителен принос към българския театър. 

Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 г., на 73-годишна възраст, след продължително тежко боледуване. Година след смъртта му, на 11 юли 2014 г., в градската градина, в Шумен, е открит паметник на Тодор Колев с цигулка и кадър от филмова лента. Автор на монумента е проф. Младен Младенов, а паметникът е до известното в миналото заведение „Казиното", където Тодор Колев е работил като музикант. На 25 юни 2024 г.  в Шумен е открит първият комедиен театрален фестивал „Тодор Колев“, създаден по идея на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“.  

отдел „Справочна/

Използвани източници: https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-shumen/689600-obyaviha-programata-za-parvoto-izdanie-na-komediyniya-teatralen-festival-todor- – 13.6.2024; https://www.bta.bg/bg/news/lik/697262-s-podnasyane-na-tsvetya-pred-pametnika-na-todor-kolev-v-shumen-zapochna-parvoto- – 25.6.2024; в. „Народна култура“ – 14.10.1973, 18.8.1989; в. „Студентска трибуна“ – 4.1.1983; сп. „Наша родина“ – бр.2, 1982; в. „Вечерни новини“ – 10.3.1990; в. „Трудово дело – 5.5.1989; в. „Демокрация“ – 19.5.1990, 20.11.1995, 30.7.1998, 25.8.1999; в. „България“ – 21.8.1991; в. „Експрес“ – 26.3.1994; в. „Труд“ – 2.3.1996; в. „Стандарт“ – 17.8.1998, 11.11.2011; в. „24 часа“ – 12.7.1998, 30.10.1999, 9.8.2008, 26.8.2009, 6.3.2013, 13.3.2013, 20.3.2013; в. „Монитор“ – 5.5.2008; в. „Телеграф“ – 3.1.2012; https://www.marica.bg/kultura/kak-irapshanite-s-toshko-kolev-pochnaha-ot-kvartirata-na-mamalev –  27.3.2013; https://telegraph.bg/svetski/novini/golemiiat-poet-nedialko-iordanov-pred-telegraf-niama-nito-edin-donos-na-todor-kolev-sreshtu-kogoto-i-da-e.-trendafil-akaciev-spasi-ot-falit-teatyr-vyzrazhdane-351933 – 10.9.2022. 

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Портрет на Артюр Рембо, нарисуван от Пол Верлен, ще бъде продаден на търг
Скарлет Йохансон празнува юбилея си заедно със своя брат близнак
Рапърът Ръс ще има концерт у нас
Лили Иванова: Този концерт беше по-специален
Мартин Геновски: Исках да създам филм, който да вълнува публиката и да е за цялото семейство
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Ноември
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Авансцена
Десислава Минчева: В картината най-важни са сюжетът, образът и внушението
Авансцена
Ръкопис на Кафка се предлага за продажба на аукцион за 280 хил. евро
Авансцена
Антония Велева: Вярвам, че всеки може да се поучи за това как се обича България
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.